Курорт
Справочник
Цени
Мебели

Банско » История » История

История

 

Часовниковата кула 
на църквата "Св. Троица"
(1835 г.)

Днешният административен център на община Банско е на мястото на селище, обитавано последователно от траки, римляни, византийци и славяни. Останките от антични крепости, тракийски надгробни могили, средновековни поселения, оброчища, църкви и параклиси в землището на града свидетелстват за няколко исторически епохи. В местността Старото градище, на около 4 км югозападно от града и в местността Юлен (по течението на река Дамяница) има останки от антични крепости. В близост до Старото градище са разкрити тракийски надгробни могили. В местността Доброкьовица, в погребение от ІІ век, са намерени остатъци от лекарствени препарати, комплект бронзови медицински инструменти и др. Предполага се, че средновековното селище е било в местността Света Троица. Югоизточно от Банско се намират останките от късносредновековните еднокорабни църкви “Св. Георги” и “Св. Илия” – паметници на културата.

Банско се обособява като селище през ІХ-Х в. от групирането на няколко махали. Под името Баниска се споменава в средата на ХVІ в. в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите). До ХVIII век банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. По река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др. 

Фрагмент от иконостаса
в църквата "Св. Троица"

 

Произведените дърводелски, кожарски и железарски стоки имат просторен пазар по Беломорието, в Серско и Драмско. Конски кервани докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. Предприемчивите банскалии разкриват търговски кантори в Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия и Лондон. Банско се обособява като значителен търговски и занаятчийски център от нов, възрожденски тип. Замогват се големи родове, които не само пренасят културата на посещаваните страни в родината, но и изпращат децата си да учат в чужбина. Съприкосновението с богатата европейска култура оказва изключително плодотворно влияние върху духовния напредък на банскалии.

Подобрява се битът на хората, строят се здрави двукатни каменни къщи крепости с високи зидове и тежки масивни порти, с дълги стрехи от черна мура. Този архитектурен стил достига пълен разцвет през Възраждането. Обширните стаи са изписани с разноцветни рисунки със светски и религиозни сюжети, таваните са резбовани. Най-ранните къщи - Хадживълчовата, Хаджирусковата и Веляновата, са защитени с вътрешни скривалища (скриовници) и бойници. Функционално избистрена композиция и богата художествена украса характеризират Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи...

 

Стенопис
в църквата "Св. Троица"

Зад дебелите стени протича животът на многобройна челяд, смущаван от време на време от съзаклятнически срещи на брадати четници и войводи. На една такава среща през 1896 г. в Сирлещовата къща Гоце Делчев – тогава главен учител в Банско, основава революционен комитет на ВМОРО с председател Димитър Тодев. На 5 септември 1903 г. в града е проведен конгрес на дейците от Разложка околия на Серския революционен окръг за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. В него участват около 300 души от Банско, организирани в шест чети под ръководството на Борис Голев, Радон Тодев, Тасе Фурнаджиев, Милуш Колчагов, Костадин Колчагов и Саве Мехомийски. След разгрома на въстанието част от населението бяга в освободена България.

Банско е освободено от османско иго на 5 (18) октомври 1912 г., в деня на обявяването на Балканската война.